Етнографската експозиция се предхожда от кратък увод за историческото минало на град Елхово, селище с хилядолетна история, разположено в поречието на Долна Тунджа.

Градът е наследник на тракийско селище в племенната територия на одрисите, познато от изворите под името Orudizа.  След анексирането на съюзното Одриско царство през 45 г. сл.Хр. по времето на римския император Клавдий, земите на Елховско влизат в територията на римската провинция Тракия. Римската власт укрепва селището и го преименува Orudiza ad burgum. Функционира като пътна станция между градовете Кабиле и Адрианопол. През ранното средновековие градът е известен с името Йоаница. През VII век на Балканския полуостров трайно се заселват славяните. В техния изговор името на града зазвучава като Яница. През периода на османското владичество последователно носи имената Яниджали, Енидже Къзълагач и Къзъл-агач. Днешното си име Елхово, градът носи от 26.03.1925 г, когато влиза в сила Указът на цар Борис ІІІ, с който е уважена настоятелната молба на жителите му да променят дотогавашното му име Къзъл-агач.

Акцентът в тази част от експозицията е върху моменти от историческото минало на Елпховско от края на ХІХ и началото на   ХХ век, свързани с борбите за национално освобождение през Възраждането и първите години на структуриране на органите за управление на освободената българска държава в този пограничен край.